III
Дона
Влакът спря и пиукането над главите на пътниците ги предупреди, че вратите се отварят. Дона отлепи очи си от дисплея на телефона и погледна през прозореца. Бяха спрели на Пинто. Оставаха ѝ две гари само: Валдеморо и Сиенпосуелос, след тях следваше последната гара: Аранхуес. Нейният Аранхуес, в който бяха останали три години от живота ѝ. От онази загърбена (завинаги!) част от живота ѝ, в която Олег още го нямаше. Имаше един зъл вълк единак, Калоян...
Тръсна глава, да прогони неприятния спомен, сякаш той беше сухо листо, паднало на главата ѝ. Обърна глава към прозореца и се загледа в зелените ниви и ливади край ж. п. линията. Колко мокри, червени макове! Стотици, може би хиляди...Зеленината край нейната любима река Тахо сякаш беше полудяла от радост и тя ѝ се усмихна през стъклото. Непрекъснатите дъждове през тази пролет измъчиха чакащите слънце мадридчани, но природата ликуваше.
Пътуването ѝ се стори дълго. Беше отвикнала да сменя два влака и автобус и да пътува час близо два ч ...