ТРЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана отвори очи и светна лампата. Беше изключила будилника на телефона, но знаеше, че слънцето вън от килера, в който спеше, е изгряло. Птиченцата в патиото посрещаха всеки изгрев с такава френетично чуруликане, че радостта им нахлуваше през тампоните, пъхнати в ушите ѝ и я изправяше на крака.
Взе книжния календар със снимката на усмихнатите африкански дечица и огради с кръгче датата на започващия ден. Петнадесети май. Само шестнадесет дни още до края на месеца и до заплатата!
Сложи масата за закуска бързо, като автомат. За две седмици „примък-отмък“ на толкова народ беше научила режима в огромната къща до най-малките детайли. Нареди масата под конец, зареди на плота „бойните“ машини: електрическата кана, каната за чай, цедката, тостера, сокоизстисквачката...В най-скрития ъгъл на плота, зад прикритието на фурната, скромно се гушеше евтината кафеварка, която тя си беше купила от Alcampo още на втория ден след пристигането си в тази къща. По-точно казано-беше помолила ...