ШЕСТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана пусна душа с пълна сила и притвори очи под него. Не помнеше да е правила това преди. Бойлерът не беше малък, 80 литра , но като минеше Марето през банята, за тях с Илия оставаше вода колкото да си хвърлят набързо по един хладък душ. Марето замина, след това-Илия, но навикът да се пести всеки литър остана. Е, тази вечер беше специална и заслужаваше да изхаби един бойлер вода ей така, за идеята. Какво, като не беше го правила преди? Преди не беше боядисвала и стълбището, нали всички във входа щяха да я помислят за луда? Три месеца в Мадрид ѝ бяха достатъчни да осъзнае, че е лудост тяхното, тук: да живееш в един сив, олющен, потънал в паяжини вход с изкъртени пощенски кутии. А всички бяха собственици, години наред бяха изплащали тези апартаменти и нямаха намерение да се местят никъде. Какво, да не би да я заболя нещо, като изчисти и боядиса всичко? Чудо голямо, че Лиляна от петия етаж я нарече в очите „будала“. Колкото повече гледаме от страни, да не би да се мине ...