Студено е и аз съм тук.

Мрачно е, но аз съм тук.

Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.

Страшно е, а мен ме няма.

Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече.

Не те предадох. Не те разлюбих. Не те забравих. И винаги съм тук, до теб. В сърцето ти, в ума ти, в съня ти. С посинели устни, заскрежени мисли и страни, отдавна изгубили цвета си... аз съм тук, до теб. Винаги.

Студено е...