По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми е туй, а къде ми е онуй” и затуй го титулувахме Академик. Иначе се изказва авторитетно и е компетентен по всичко.
- Трай сега да си взема кафето и солука, че до сега за студентските протести съм гледал и слушал – прекъснах тирадата му аз и бръкнах в кутията му за цигарка.
- Е-й-й и тях ги вкараха в политиката е-й-й – завъртя авторитетно глава Академика. – Не пощадиха децата тия пишман-демократи и лумпени разни – и за по-авторитетно удари по масата. После се изправи, сложи ръцете на „Ф” и надебели глас: - Хайде холан, и ний студенти сме били, ама си гледахме дебелите книги и ученето, спортувахме, във вегетариански дружества членувахме и хора станахме, а тия днешните – дай им трева да пушат и ...