Ужасно много шум,
пожълтeли пространства
и лепкава графика.
Любовноненужен морал,
любовноненужни познанства.
Юли вдигна химикала от пооръфания лист. Сега вече беше готов да се предаде на онази умора, която обикновено идва, след като творческата треска започне да си отива. Шумът на разбиващи се вълни, примесен с равни порции дневна жега и вечерен хлад, го покани да се отпусне назад. Легнал по гръб, се загледа в кристалночистото небе. Пясъкът под него, топъл и чист, нежно галеше тялото му. Лекият полъх, идващ от морето, носеше свежест и както винаги предизвикваше несравнимо вълнение у младия мъж, който дишаше жадно въздуха, стоящ в основата на повечето от мечтите му.
Студът, складиран от нощта, караше тялото му да потръпва на отмерени интервали от време. След като не можа да намери логично обяснение на значението на израза "любовноненужен морал", махна с ръка и се насили за момент да изпразни ума си от всякакви поетични напъни. Спомените от последните дни тичаха насам-натам и вдигаха нев ...