Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното?
Защо не чувам нищо?
Крещя... и пак... нито звук!
Къде съм?
Като в сън е, като в объркан кошмар, който те разтърсва в безсилието ти.
Обещай, че ще ме спасиш...
обещай, че ще останеш, че няма да ме оставиш... сама насред нищото.
Обещай ми... на мен! ...