Mar 11, 2010, 1:19 PM

Свети Георги (Книга 4, Любов, Част 2) 

  Prose » Novels
690 0 0
10 мин reading

II

Акция

 

След няколко дена Гаврал, Гарванът дойде във Варна. Той се обади на приятеля си да го посрещне на центъра. Белияt Мерцедес на Гарванът спря до едно училище, където се бяха уговорили. Георги прескочи високата ограда и се озова пред него. Двамата се поздравиха приятелски и отидоха да пият кафе.

-         Малко съм притеснен – говореше Гарванът. – Няма ли да се усъмнят, ако ни видят.

-         Не, аз умрях за тях още на 22 Декември – отвърна спокойно Георги.

-         Направих връзката и довечера имам среща с един от шефовете, заедно с Наско в дискотеката – започна по същество.

-         Браво – зарадва се Бандитът. – Предложи му стока на изгодна цена за следващия сезон.

-         Спокойно, знам какво да правя – смигна Гарванът. – Като приключим, ще ти се обадя – той се замисли малко и попита: - А какво мислиш да правиш, след като ти ги разкрия, направо ще действаш ли?

-         Не – отвърна Георги. – Ще използвам връзките на Дамян и ще ги разуча. Знаеш нашата система каква беше, лидерът е човекът, който най-малко очакваш, предполагам, че и тяхната е такава. Ще разуча кой е по-главен и ще убия някой от охраната, тогава ние с теб ще вкараме Демонът като бодигард.

-         Ха, добре измислено – засмя се Гарванът. – Ти си един болен мозък.

 Георги се засмя ехидно.

-         Ами, имаше и едно момиче, как му беше името? – каза Гарванът, като се зачуди.

-         Моника? – налучка Георги.

-         Същата – сети се Гаврил. – Видя ли я?

-         Да, тя е дъщеря на офицерa, който ми помага – отвърна Бандитът

-         И какво стана? – очите на Гарванът светнаха от любопитство.

-         Нищо, сгодена е – отговори Георги намръщено.

-         Е, и?! – скочи приятелят му. – Човекът, който познавах, нямаше да отстъпи, дори и да беше женена с деца!

-         Не знам – хвана се за главата. – Винаги се появява в най-неподходящите моменти. Чудя се какво да правя, но в момента не мога да си позволя да се размекна и да проявявам някакви чувства.

-         Ти си знаеш – Гаврил продължи по-спокойно. – Но за 5 години, прекарани по улиците, трябва да си научил, че подходящ момент не съществува.

-         Много си прав – дрезгаво се съгласи Георги.

 Двамата си поприказваха още малко и станаха. Нощта дойде бързо, а Георги не го свърташе, не трябваше и да го свърта. Той се беше покатерил на покрива на блок близо до дискотеката и наблюдаваше обстановката с бинокъл за нощно виждане. Следеше обстановката около два часа, когато от централния вход изникна Гарванът заедно с неговата групичка. Той каза нещо на охраната и влезе навътре. Бандитът смени стойката си, като се премести така, да може да наблюдава и задния вход. След няколко минути там спряха няколко черни джипа и слязоха няколко мъже с черно и двама добре облечени тарикати в рошави палта като сводниците по филмите. Те влязоха през задната врата на дискотеката. Бандитът свали бинокъла и слезе от порива през терасите. Претича през площада незабелязано и се качи на магазина за цигари до дискотеката. Оттам скочи на високия покрив на заведението и отиде на задния вход. Зареди пистолета за всеки случай и зачака. Тавана беше много висок и нямаше хубава видимост в тъмнината, затова се премести на един от климатиците, които се намираха на един метър от вратата встрани и достатъчно високо за да не го забележат. Чакането доста го измори, защото последния път, когато погледна часовника си, бяха изминали 4 часа, а нямаше следа от баровците, които се возеха в черните джипове. В този момент той не мислеше за нищо друго, освен за лицата на щастливците, които трябваше да елиминира. Генералът му беше дали точна мисия и тя беше да изчисти цялата банда от Черноморието. Георги чакаше в тъмнината и беше вперил поглед в охраната, които си разказваха глупости.

 След още няколко часа към 6, хората в палтата излязоха заедно с Гарванът. Георги ги видя и настръхна. После установи по безсмислените им приказки, че са пияни. Гаврил ги изпрати и двама мускулести мъже в черно се качиха в джиповете за шофьори. Бандитът беше успял да запише номерата на колите. Той се оттегли по същия маршрут нагоре, като продължи безшумно люлеене по сградите с цел да пресрещне пияния си приятел. Гаврил крачеше смело по улиците заедно с неговите хора, залитайки ту на едната страна, ту на другата. Георги го изчака да се отдалечи достатъчно да не го видят.

-         А, добро утро, Гарване – чу се глас отнякъде и Гаврил започна да се озърта.

 Бандитът скочи пред него.

-         А, Бандит? – каза с изненада пияният му приятел. – Какво правиш тук?

-         Скитам, исках да ги видя отблизо – отвърна Георги. – Можа ли да изкопчиш него или да разбереш кои са?

-         Да, приеха – отвърна Гарванът неадекватен. – Ама, утре си приказваме.

-         Да, сега си много зле – засмя се Георги. – Иди се наспи – обърна се към дружината му. – Вие си го заведете където трябва.

 Бандитът се обърна и изчезна някъде по улиците. Вече беше почнало да се съмва. Прибра се в квартирата, но не му се спеше. Седна пред компютъра и се опита да провери номерата на джиповете, но системата го изхвърли. Тогава вдигна телефона и звънна на бившия офицер Сираков.

-         Кажи, Георги – чу се от другата страна.

-         Имаш ли достъп до номерата на колите на твоя компютър? – започна Георги със студен глас.

-         Да, какво ти трябва? – попита Дамян.

-         Да проверим няколко номера, имаш ли време?

-         Да, мини привечер и ще ги видим – отговори Дамян и затвори телефона.

 Бандитът имаше още работа, като да съобщи на стария му приятел Виктор да се вдигне за Варна, но все още беше много рано. Минаваше 8, Гарванът не беше изтрезнял, а Демонът още спеше. Георги се почуди какво да прави. Прерови старите снимки и измежду тях откри една на Моника. Беше му останала от затвора, когато единственият човек, за когото мислеше, беше тя. Сега нямаше намерение да си мечтае, затова бързо я метна в кюпа. Прерови дрехите си и намери черния кожен екип за мотора му, заедно с каската и ръкавиците. Облече ги набързо и слезе долу до гаражите. Извади ключ и отвори една черна врата, зад която имаше мотор, покрит с платнище. Най-добрият му приятел, единственото развлечение, което имаше. Изкара го и в момента, който подаде газ, забрави всичко. Полетя по улиците с всичка скорост и почувства удовлетворение. Кара дълго и продължително като обиколи цялото Черноморие. Направи си кратка почивка за една цигара край крайбрежна скала, след което отново запали.

 Прибра се във Варна около три часа. Моторът го беше отнесъл. Вдигна телефона и си уреди среща с Гарванът в квартирата му, който вече беше изтрезнял. След малко пред блока на квартирата го чакаше Гаврил.

-         Изкарал си мотора? – подвикна той дружелюбно.

-         Да, бях забравил как се кара – усмихна се Георги.

 Те се качиха горе в гарсониерата и седнаха на малката масичка в трапезарията.

-         Какво научи? – попита Георги. – Кои бяха онези в умрелите животни?

 Гарванът леко се засмя и отвърна:

-         Кокошкари, истинските не се показват. Единият си придаваше важности и се правеше на баровец, но на другия постоянно му диктуваха нещо по телефона.

-         Хах, кокошкари, ама и тъпи на лейки – засмя се Георги. – Имена или прякори имат ли?

-         Имат – отговори Гаврил. – Единият е Иван, Ванката, той е по-високият и изглежда по-надменен, другият е Димитър, Бълхата, изглежда голям хитрец.

-         Мислиш ли, че ако ги поизмъча, ще изтърсят нещо? – Георги гледаше замислено.

-         Рано е – сепна го Гарванът. – Ще трябва време да се свържа с главния шеф и да спечеля доверието му. Тогава ще вкараме Демонът между шамарите.

-         Как мислиш да го направиш, като дори не знаем кой е? – попита Бандитът.

-         Лесно, ще го напълня със стока и с пари – каза Гарванът зловещо. – Може да организираме някоя фалшива акция, в която уж ще бъда заловен и ще ви прецакам.

-         Умно, умно – съгласи се Георги. – Сега да звъннем на Демона – той вдигна телефона и позвъня на Виктор. -  Как си, Викторе? – започна приятелски.

-         Тъпея, вие как сте? – обади се гласът на Виктор.

-         Следим кокошкари – отвърна Бандитът. – И ти ми трябваш.

-         За какво? – попита Виктор.

-         Да те набутаме между шамарите – обясни накратко агентът. – Преследвам една групировка, подобна на нашата стара дружина и ми трябват главните, за да ги очистя. Ще се наемеш ли да ми помогнеш?

-         Разбира се, за теб гол в банята влизам – засмя се Демонът. – Чакай ме вдругиден пред вас.

-         Добре – усмихна се Георги и затвори телефона, като отново се обърна към Гарванът. – Нави се .

-         Браво – възкликна Гарванът. – Сега остава до получа стоката и да я предам на тях. Тогава ще покиснем малко по кръчмите и ще се опитам да изкопча нещо.

-         Къде им е постът? – попита Бандитът.

-         Мисля, че дискотеката и още едно кафе – отвърна Гаврил колебливо.

-         Опитай се да го смениш с кафето на Надя – посъветва го агентът. – Там ще приключим случая по-скоро.

-         Добре – съгласи се Гарванът. – После какво ще правиш?

-         Ще отида до Дамян, записах номерата на джиповете – отвърна Бандитът. – Да ги проучим. Защо, да не си измислил нещо?

-         Е, мислих да вземем моторите и да покажем на варненските кои са царете – подметна Гарванът.

-         Може би утре – усмихна се Георги. – Може да си направим някоя лудница на плажа.

-         Е, за тва те уважавам – ухили се Гаврил.

 Георги отвърна с усмивка. Двамата се разделиха и Георги легна да поспи. Събуди се след 2 часа и слънцето вече беше почнало да залязва. Той хвана папките и номерата и се завтече към апартамента на бившия офицер. Почука на вратата и пред него отвори Моника:

-         Влизай – каза тя.

 Георги завари Дамян пред компютъра.

-         Какво искаше да гледаш? – попита той.

-         Номерата на едни коли – отвърна Георги.

-         Идвай – подкани го бившият офицер и дръпна стол до него.

 Двамата издириха номерата на автомобилите, оказа се, че са на името на някакви пенсионери.

-         Познаваш ли ги тия? – попита Дамян.

-         Не, никога не съм ги виждал – отвърна Георги. – Дай да им проверим досиетата.

 Те провериха и досиетата, но нищо. Само няколко дребни престъпления за 60 години.

-         Тези май нямат нищо общо със системата? – предположи Дамян.

-         Аз съм длъжен да проверя – каза Георги, който не отделяше поглед от монитора. Да погледнем роднински връзки, синове, дъщери, братовчеди.

-         Гледай – намръщи се Дамян.

 Те продължиха да разглеждат родословието на двамата невинни пенсионери. Удари полунощ и бившият офицер се отказа, като отиде да си легне. Георги остана да рови из файловете. Беше проучил всичко до девето коляно, но така и не се натъкна на нещо подозрително. Явно тези две старчета бяха измамени. Той прекара цяла нощ в търсене на съмнителни личности, но не намери нито една. Накрая, към седем часа се натъкна на мъж на внучката на един от старците. Системата се позабави малко и това го нервира. В този момент от едната стая излезе Моника.

-         Ама ти какво правиш тук? – попита сънено. – Баща ми още не е станал.

-         Аз не съм си ходил от снощи – обърна се Георги, а очите му бяха зачервени.

 Тогава в системата, която търсеше, светна нещо неочаквано. Човекът, който сега разследваше, беше един от групата с доста липсващи файлове. Бандитът видя това и подскочи. Запази досието му и го качи на преносимата памет.

-         Искаш ли кафе – прозина се Моника.

-         Не, няма време – скочи енергично Бандитът. – Чао.

 Той изхвърча като куршум, а Моника не разбра какво става. Тя се завъртя и продължи да прави кафе.

  Георги застана пред компютъра и мушна паметта със заподозрения. Разгледа внимателно всички сведения. Обвинен в нарко-трафик с две условни присъди за подобни дейности. На постоянен адрес пишеше Балчик, а името му беше Димитър Божков с прякор Майстора. Бандитът си обясни, щом има някаква връзка, значи беше кокошкар, но трябваше да се проучи. Той вдигна телефона и попита Гарванът.

-         Говори ли ти нещо Митко Майстора?

-         Да, така трябваше да се казва един от охраната – отвърна Гаврил. – Откъде научи това име?

-         От проучване – отвърна Георги и затвори.

 Обясни си, че щом някои сведения липсват и са използвани имената на старците, значи има човек от властта в кюпа. Провери политическия кръг и кога има открито събрание, за да ги разгледа отблизо. Установи, че другата седмица имаше събрание с министъра на финансите за разрешаване на някакъв проблем, който не го интересуваше. След няколко минути малкото спане и седенето му се отразиха и той стана кисел. Остави компютъра и легна.

© Лапето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??