Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтръпнали от ласки! Свежест и аромат на цъфнали пролетни цветове изпълват съществото ми и аз политам! Летя, а ти си въздухът, който дишам, който чувствам навсякъде около себе си!...
Толкова ефирно е твоето докосване, че ме превръща във ветрец – душата ми кръжи над теб, пречиства и опрашва цветовете ти! Отнасям със себе си слънчевия им загар и го потапям в синевата на небето и той искри по-силно от слънцето, по-лъчезарно от светлините на необятния простор!...
Толкова съм близо до теб – жена, раздвоена между разума и любовта! Ако разумът надделее, то утре любовта ще е по-силната! Даряваш ми по-добрата си половина, а аз ти подарявам... живота си!
Болея от любов да искам твоята любов! Пия те бавно, ...