Светът се напълни с разочаровани жени. Както е известно, ние узряваме рано-рано и ни напъва някакво странно желание да даваме плодове, за целта съответно ни е нужен мъж. Но не къв да е, а Истинския. Дето да ни пасва на конфигурацията на гените. (Извини ме, ако го докарвам суховато, но сантименталните розови истории ми идват малко... като плужеци - лигави и предизвикващи спазми за повръщане.) Откриването на Истинския такъв обаче е сериозна изследователска работа. И ние почваме търсенето, само че то очевидно ни отегчава твърде бързо. Затова се хвърляме на някой Истинскоподобен, дето що-годе пасва на конфигурацията ни. И врътваме с него едно бясно Ин-Ян-колело. Дотук всичко е много добре, обаче! Обаче, като ни се отвие свят от въртележката в колелото на Ин и Ян, чак тогава разбираме, че Истинскоподобния не е в състояние да замести Истинския. Така че сурогатът трябва или да бъде незабавно напуснат - което бих направила аз, или да бъде изтърпян - което би направила ти. Аз нямам време да екс ...