Буковски е казал: "Някои губеха разума си и ставаха целите души. Други губеха душата си и ставаха целите разум. А трети губеха и двете, и ставаха добре приети в обществото."
Аз написах: Изгубих ума си, за да си намеря душата..
Животът има много нюанси, но само една душа.
Който и нюанс да избереш... Няма значение, всъщност, кой нюанс ще избереш. Значение има какво ще намериш по пътя; кой ще срещнеш; на кое ще позволиш да те спъне и от кое ще черпиш сила.
Моментът на Откриването е много важен.
Но сблъсъкът при Губенето е още по - важен, защото да се изправиш на ръба на Вселената може да е едно от най - страшните неща, но е и едно от най - смелите.
(Особено, ако те е страх от високото)
Поглеждаш плашливо и правиш няколко крачки назад, защото високото те замайва, и разтреперва земята под краката ти.
Дори за кратък момент, който ти се струва като цяла вечност, усещането е сякаш нямаш земя под краката.
Очите ти се насълзяват.
Устата ти пресъхва.
Сърцето ти бие със силата на "100 каба гайди", ...