Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
Лицето на госпожата беше лилаво-зелено и подуто. Хората шепнеха, че "мръсниците са я ударили с нещо тежко по главата".
Заровиха я в земята. Не искам никога да ме заравят там. Сигурно е студено и страшно.
Не знам как ще се върна в детската. Без госпожа Петрова не е хубаво там. Засега няма да ходя, защото ще тръгваме на море....
Морето
Вчера събрахме багажа за морето. Мама си взе цял куфар с дрехи. Татко я пита дали има намерение изобщо да се връща. Той си взе само едно сакче. Не ми дадоха да сложа Бони в багажа си. Бони е любимката ми. Не е барби, но е прекрасна. Ще гледам довечера тайно да я пъхна в сака на татко, че там има повече място.
Следобяд, най-накрая, мама ме заведе на нейната работа... ...