Светът на малкия Мирчо

Площадката зад блока беше пълна с деца. Едни играеха с топка на футбол, други се стреляха с фунийки, а трети най-малките играеха в пясъчника до пързалката. Момичетата от друга страна, бяха направили две пейки, като щандове за продажба на разни неща събрани от три момчета, които им помагаха. Те събираха насекоми, беряха билки и цветя, или просто носеха бурканчета с пръст, които уж продаваха за кафе. Други момичета просто се хвалеха какви кукли имат и с какви дрешки са ги облекли, Но осем годишния Мирчо не играеше с никой от тях, той бе седнал при бабите, които обсъждаха падането на комунистическия режим, и как демократите разпродавали заводите за по левче. Той не ги слушаше, това бяха скучни работи за него. Мирчо държеше поредната книга от колекцията на майка си, и се бе потопил в тайнствено-фантастичния свят създаден от много популярен американски писател. За него въпреки, че бе само на осем демокрацията бе донесла само хубави книги, на преди това забранявани автори. Днес майка му с радост купуваше западна фантастика, хорар или даже такива книги със забранени думички и в тях героите правят неща, които са неприлични, и за тях не се говори в къщи пред него. Мирчо не четеше последните въпреки, че ги бе разлиствал, но фантастиката обучаваше. Днес книгата му го бе пренесла на тайнствено заселения Марс. И малкия Мирчо изследваше тайна база сред марсианските джунгли. Баба му Петра го прекъсна, и той с голям неприязън отдели очи от прекрасната книга чувайки въпроса ѝ:

- Мирчо защо не по риташ малко топка с момчетата? Ще си намериш приятелчета, тук сред нас не ти ли е скучно, седнал при бабите?

- Няма по верен приятел от хубавата книга – отговори детето и се потопи отново в четивото си.

А бабите продължиха да мъдрят българския преход, който и днес продължава...

Костадин Койчев-Kovak

21.01.2024г.