Тази нощ почти не спах. Танцувах със спомените. Беше ми мило, носталгично и много приятно. Спомних си родния град, какъвто беше в детството ми. С калдаръмените улици, слънчевия площад, бръснарницата на Бай Али, където беше изложен за кратко кит. Не помня как изглеждаше, но помня, че беше там. Помня уютните сладкарници, където ни водеха в неделя мама и татко на паста и боза. Накипрени в новите дрехи и прекрасната, налята от кранче в голяма халба боза. Нито много гъста, като сегашната, нито много рядка, гладка, с възкисел, резлив вкус. Помняяяя! :) Помня училищата, гимназиите... техните ученици се гордееха с принадлежността си и си съперничеха във всичко! Къде са най- хубавите, най-умните, най-можещите момчета и момичета... Деляхме се на наши и другите! Помня гладките асфалтирани улици. Първите. И как летяхме по тях с ролкови кънки и колелета. Стръмните улици, които зиме се превръщаха в пързалки и бяха забранени за коли. Сега се чудя, как са се справяли възрастните, които живеят там? Пом ...