Този феномен се наблюдава все по-осезаемо в последно време в страните с демократично управление, но у нас споменатата диктатура е в особено опасни размери. В добавка към това немаловажно обстоятелство, българската журналистика е изцяло дирижирана Отгоре. Не е необходимо да уточняваме какво означава Отгоре, защото това понятие включва фактори като директори и главни редактори на медии, които треперят от страх за своите високи и тлъсто платени постове и служат на определени сили, стоящи извън журналистиката /а по-точно - над нея/. Както е добре известно, който плаща той поръчва и музиката. Ние вече видяхме с очите си каква роля изиграха медиите за насаждане на пълна масова психоза в световен план във връзка с т.нар. пандемия - КОВИД 19.  Предполагам, че в хода на тази мащабна кампания много редови граждани получиха психически изменения сходни с параноята. Дано те са само временни, защото в противен случай се касае за извършено престъпление от страна на медиите и то в особено големи размери. Че нашите медии са под тотален контрол още от зората на демокрацията, т.е. след датата 10 ноември 1989г., когато падна Живковият тоталитарен режим, имаме поне едно отявлено и неопровержимо доказателство. Това е случаят с прословутата водна криза на столицата започнала през 1994г., когато кмет беше синият Янчулев и се стигна до небивал и позорен воден режим. Дори се заговори за евакуация на столичани и имаше даже предложение за смяна на столицата на Република България. Но слава богу, че заваляха проливни дъждове и напълниха спадналия под санитарния минимум язовир "Искър", осигуряващ питейната вода на столичани. В тази екстремна ситуация медиите не само, че държаха софиянци в пълно информационно затъмнение по формулата:

"Дръж ги на тъмно да им е ясно!",

но те дори съвсем целенасочено и поръчково ги дезинформираха с твърдения от рода на тези, че:

1) "Змеят "Кремиковци" изпи водата на София";

2) Релефът около язовир "Искър" е претърпял голяма промяна, което пречело да се осъществи водосбор;

3) Водопроводната мрежа на София била стара и износена и не можела да осигури пълноценно питейна вода за столицата;

4) Язовирите се пълнели най-много от мартенските снегове /а такива по това време нямаше/.

Всички тези 4 на брой опашати лъжи се спрягаха денонощно от медиите и хората започнаха уверено да вярват в тях. Пускаха се клипчета с капещи кранове на бани и кухни и ни призоваваха да пестим всяка капка вода.  Канени бяха специалисти от водния сектор, които да повтарят от телевизионния екран упоменатите лъжи с уж научна аргументация и наивници и балъци им повярваха. Водещите столични вестници "Труд" и "24 часа" бълваха денонощно статии в този дух. При такава масирана кампания, ако ти внушат, че си мъртъв и видиш пред себе си благ старец с брада, естествено е да го попиташ дали случайно не се казва Свети Петър. Истината, обаче, беше съвършено друга. А именно, че нашите медии играеха ролята на злокобен Хитър Петър. Чак когато на власт дойде служебният кабинет с премиер г-н Стефан Софиянски, на 9 май 1997г. в предаването "По света и у нас", той оповести, че чрез специални водни помпи е била прехвърляна вода от язовир"Искър" в язовир "Белмекен". След това негово изказване стана пределно ясно как точно е била източена водата на столицата и пренасочена към наша южна съседка. Това е било извършвано ударно и в особено големи размери /ясно срещу какво/, но последствия за властимащите нямаше. Нямаше и за медиите, така ловко прикрили това престъпление.

За жалост медиите се използват като мощен инструмент в най-различни кампании. Една от най-позорните кампании е денонощно тиражираната лъжа, че българите трябва да търсят спасение през Терминал 2 и да ги призовават към нещо като евакуация през същия. Внушава се на масовия българин, че той живее крайно зле в своята страна, а тази страна се представя непрестанно във възможно най-черни краски. Целта е да се осигури голям имиграционен поток навън, който да опразни тази територия. Не е трудно да се досетим, че Онзи, който дирижира и плаща за всичко това зад кадър, цели това обезлюдяване по мирен път, за да може впоследствие да оползотвори тази територия за свои цели. Какви точно, можем само да гадаем. Но не е необходимо да сме Ванги и Касандри. Днес такива редки и апетитни парчета земя, като българската /пълни с подземни води и полезни изкопаеми/, няма да останат неоползотворени. Неслучайно се прокара и закон за изкупуване на българска земя от чужденци. От една страна България се обезлюдява скоростно, а от друга земята й се изкупува на едро - каква по-бързо печеливша стратегия от това. Същевременно се извършва своеобразен геноцид над най-възрастното българско население чрез позорно ниски пенсии, които го заставят да мизерства като руснаците в обсадения от немците Ленинград през втората световна война.

Ще ми се да възкликна на финала като Сенкевич в заглавието на неговия знаменит роман: "Quo vadis" (, Domine)  - в превод: Къде отиваш, Господи? Нали уж беше българин...?!