Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато място. Самотната къща беше скрита навътре в гората, погълната от дърветата преди безпаметно дълго време. Стените бяха безлични, прозорците - покрити със солидно количество мръсотия. Останките от комина с нищо не издаваха, че вътре тлее искрица живот.
Самотата поглъщаше вътрешността на убежището. Една стая, събрала мъката на едно поколение и страданието на една измъчена до прага на нереалното душа. Камината беше опасана с паяжини и почти не се виждаше. Но паяци нямаше. Облицованите с дърво стени, бяха прашни, а дървесният цвят отдавна беше изчезнал и отстъпил място на сивотата. Имаше закачени две картини. Едната висеше накриво, близо до камината, с някаква неразличима рисунка на неизвестен авт ...