Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “тик–так”... Ще бъде сетният му миг! “Так”...
Идва ред на обратното движение – към началото на времето.
Небитие, но това е просто превръщане, пък макар и без твоето съзнание.
Ново начало на живота...
Залязва слънцето в огромно море – върхове и хълмове, дипли огън и пурпурна роса... Неизвестен художник нахвърля върху небесната палитра и разми безброй нюанси на синьо, виолетово, бяло и оранж. Сред разхвърляните борове и дъб, сред глог, треви и здравец – камъни...
Поочукани, стари – вода и пек, сняг – безформени с блещукащи късове слюда. Птици припряно цвъртят, не чува се глъч – тишина е сковала – камъни, зидове... Редове каменни плочи, очупени кръстове – студени.
Сред зид и камък избликва жив дъх ...