Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти не спираш, защото – разбирам – си толкова неуморна, че самото време е лишено от смисъл.
От кога съм тук? Споменът ми се изплъзва като поредната чаша с прозрачна течност, която пресушавам с неумолимата подкрепа на портокаловия сок. Но не, не съм пиян. Невъзможно е да бъда опиянен от алкохол в твое присъствие – единственият наркотик, който не спира да действа си ти. Когато танцуваш. И щом спреш да го правиш. Когато те прегръщам. И щом решиш, че не искаш повече да се лигавиш. Когато те видя все така гъвкава, но вече гола, и не мога да спра да те целувам. Но най-вече щом затръшнеш вратата зад гърба си и за първи път в живота си усетя какво означава абстиненция.
Чакай? Кога се случи това? Изглеж ...