Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попекат.
Закусвайки набързо, хората награбиха плажните си принадлежности и запъплиха към морето. Лошото време им бе развалило плановете, принуждавайки ги да киснат в стаите си или в бара и игралните зали на хотела, но сега всичко бе наред и процесът по сдобиване с така желания слънчев тен можеше да продължи.
Но тъкмо когато плажът се понапълни и заехтя радостна детска глъч, възникна неочакван проблем. Беше паднала сянка. Хората надигнаха глави, очаквайки да видят появило се изневиделица случайно облаче, но не би, видяха нещо съвсем друго. На около стотина метра височина се рееше голямо правоъгълно парче бяло платно. Платното стоеше в хоризонтално положение и почти не се поместваше, защото четири ...