palenka (П Антонова)
507 18544
Oct 4, 2022, 11:06 AM

Сянката 

  Prose » Narratives
1197 5 20
1 мин reading

        Седеше на края на леглото без да помръдва. Главата бучеше, гореше. Страничната лампа го очертаваше целия. Почти реална сянка върху стената, с вдигната ръка. Нямаше мисъл, нямаше звук. С прикован поглед в замръзналата сянка.

        Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спомни какво точно се случи, но сянката мълчеше стоически.

        Малко по малко шумовете в главата ѝ започнаха да заглъхват, помръдна рамене и разтърси глава.

Изведнъж скочи и започна бързо да се преоблича.

         Слънцето се опитваше да се промъкне през щорите.

Затропа в антрето, разбута обувките, нахлузи набързо някакви, удари две четки през раздърпаната коса и хукна навън.

         Скоро се върна с кварталния ключар.

         Докато той трополеше и бръмчеше, тя приседна на табуретката, бавно се събу, пое си дълбоко въздух, сякаш кислород не ѝ достигаше, и бавно въздъхна.

          Надигна се и влезе в стаята. Сънцето си играеше с щорите.

          Сянката беше избледняла. Само  ръката още замахваше заплашително.

          - Госпожо, готово! Елате да пробвате ключовете!

          Разплати се с ключаря, блъсна вратата и с удоволствие се наслади на трясъка.

          Влезе в банята,  грабна легенче с вода и кърпа и влетя в стаята.  Започна ожесточено да търка там, където беше сянката. Търка, търка, докато я изтри от съзнанието си.  Попи с ръкав потта от лицето.  Седна отново на леглото. Сянката я нямаше. И нямаше никога повече да се завърне.

           Обърна се, пресегна ръка и издърпа щората. Целият ден светна в стаята.

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • DPP (SMooth) - дори понякога ги и чуваме как ни преследват, чуваме стъпки, въздишки, обръщаме се и - няма никой.
  • Ако не дръпнеш щорите и не пуснеш светлината, сенките винаги те преследват, колкото и да ги триеш. Лошото, е че живота е пълен със сенки, едни по-бледи, други по-мрачни.
  • Златна - благодаря!
    И хубав слънчев есенен ден!
  • Замислящо...
    Благословен ден, palenka (Пепи)!
  • Пастирке, благодаря!
    Финалът с търкането на вече липсващата сянка ми дойде като го пишех.
    🍁Още един красив есенен ден, поздрав!
  • Да разкажеш в рамките на една минута това преживяване така цветно и въздействащо си е талант! Затова сложих творбата ти в любими, Пепи! За мен това е показно за къс, но притегателен разказ! Браво!
  • Роси - един момент - и животът ти се преобръща на 180 градуса.
    Благодаря! така е
  • Един живот може да бъде съсипан в един-единствен момент. А сянката, дори изтрита, понякога пак успява да се прокрадне между слънчевите лъчи. Хареса ми, Пепи!
  • Петър Стоянов, никъде не съм написала "остата"...И това беше алегория от моя страна. Разказа е много добре написан и е прекалено ясно дори за дете, за какво става дума. Само не разбрах, според Вас кое е плод на въображението в случая - разказа или разказаната случка в него?
  • Възпроятията ни често се изкривяват заради фобии, зависимости, нереални очаквания и критерии и с помощта на въображението мозъкът си прави лоши шеги с нас. Адаш - така е
  • Митова, реалността ,кръв в Остата,няма нищо общо с въображението в случая
  • Благодаря!♥️Компромисите, понякога си струват, но понякога са пълна загуба на време и грешна стъпка ...И аз ще си запазя "Сянката" - с " Белота" са две трактовки на житейска драма...Много жива и реална, за съжаление ...
  • Вале - поставих "Белота" в любими, за да си го препрочитам със "Сянката"
    И аз не вярвам във втория шанс и прошката. Компромиси само ако се отнасят до лични привички, интереси, хобита, но не и когато директно касаят другия.

    В случая сянката му е последното, което тя помни след плесницата, от която главата ѝ бучи и ухото пищи. След това се връща споменът и последва... смяна на ключове и - разказът.
  • Perar Stoyanov, за съжаление, не всичко е плод на въображението ни...особено, когато оставя кръв в устата...
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov) - както и придаването на стойност на вещи, спомени и др. като плод на емоциите ни, като това може да се превърне и в обсебеност. Не грешиш.
  • А ако кажа, че всичко е плод на нашето въображение, ще сгреша ли
  • Мине - което ме подсети че било по-болезнено да премахнеш татуировка отколкото да си направиш. И името на (бил) любимия да ти причини повече болка, за да го заличиш
  • Замисли ме, Пепи, понякога няма оттърване от такива образи! Избледняват и след време пак се появяват! Аз имам на мозайката в тоалетната един конник, няма измиване! Хареса ми!
  • За съжаление...Такива сенки остават за винаги...Трудно е да ги измиеш! Трудно се надживяват. Напомня много на моята " Белота".
  • Интересно и подтикващо към размисли.
Random works
: ??:??