Глава 11
По новините нищо не дадоха за инцидента в базата на Зак. Никаква информация за тях.
Беше се наложило да се катеря по дърво за да стигна до прозореца на апартамента си, тъй като нямах ключ, но веднъж влязъл сред всичките вещи, които си бяха мои, се бях почувствал сякаш нищо от случилото се не се беше случило всъщност.
Вече облечен в моите собствени дрехи – карирана риза с къс ръкав и обикновени дънки, и седнал на дивана си пред телевизора си позволявах да отдам на съзнанието си нужното спокойствие. Вече бяха минали два дена откакто бях дезертирал бойното поле и от време на време изпитвах ужас и чувство за вина, а в други моменти спокойствие и облекчение. В крайна сметка сега чувствах всичките ми действия като страхливи и грешни.
Просто се бях отказал от битката, бягайки с подвита опашка от малко куршуми и една-две експлозии. Всичките тези хора бяха там, и при това хора, на които исках да държа, но аз ги бях захвърлил импулсивно избирайки да се покрия тук.
Но не исках да се върн ...