Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ускорен пулс, и сега се чувстваше донякъде блокиран от действието им. Въпреки липсата му на емоционална реакция обаче мислите му бяха подредени и той се взираше сега в черните си очи. Черната му коса беше изрядно пригладена назад от лицето му и всичко по него изглеждаше чисто и подредено. Ненужно беше повече да намества сивата си вратовръзка.
Речта му за пред най-важните хора от Комитета вече беше старателно подготвена и наизустена от него, затова той кимна за последно на образа си в огледалото си и тръгна през стаята. Последните събития значително бяха уязвили репутацията му, включително и гадната смърт на Стела, на чието погребение към Зак се бяха обърнали не един или два обвинителни погле ...