12 min reading
Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Премахни пистолета.
Сърцето ми гореше. Рязко протегнах ръка към оръжието и го изтръгнах от ръката на мъжа преди той да успее да се съвземе. Всъщност, направих го толкова бързо, че не видях самото движение на собствената ми ръка. Изпразних пълнителя на пистолета на земята и захвърлих безполезното оръжие наляво по коридора.
Русокосият ме гледаше с равно изражение. Може би ведро и спокойно, но очите му зорки. Следяха ме.
-Фера. Противопостави му се! – каза той. Гласът и думите му не значеха нищо за мен.
Убий го. Убий го. Убий го.
Ръцете ми се вдигнаха с невидима скорост и притиснах гърлото на мъжа пред мен, блъскайки тялото му в стената. Той изстена тревожно, но скоро започваше да се задушава, бе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up