- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът.
- Аз съм твоята гордост. Аз съм твоят гняв. Аз съм твоето високомерие. Аз съм твоята омраза. Аз съм твоят страх. Аз съм ти. Ти и аз сме едно.
- Не! - отново прошепна той.
- Искаш ли да видиш лицето ми? - запита Сянката. - Погледни!
Младежът вдигна поглед към тъмната фигура пред себе си и видя своето собствено лице.
- Ти не си аз - каза той.
- Нима? - отвърна Сянката. - Погледни!
Пред младежа се появи позната картина. Той видя себе си. Себе си и жената, която обичаше. Която също го обичаше някога. Видя раздялата им. Видя своята гордост. И своето падение. Видя нейната болка. Видя сълзите ù. Усети собствените си сълзи. Плачеше. ...