Jul 31, 2011, 2:20 PM

Сянката на Невидимия 

  Prose » Narratives
3780 0 56
5 min reading
Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на края. Дневното меню за наивници беше повече от скромно. Закуска с глухата надежда, обядваше с обещанията голи, а тъжната реалност всяка вечер му поднасяше пълна паница разочарование. Самосъжалението бяха постелите, сред които заспиваше. И така до следващото утро.
Всеки ден сядаше в парка на една издъхнала от варварските набези пейка. Имаше място само за един и затова я харесваше. Така и не събра смелост да я сподели с някоя сродна душа. Често, заглеждайки се в сянката, която безформеното му от житейските несгоди тяло хвърляше на изронения асфалт, я сравняваше със сенките на преминаващите щастливи хора. Неговата беше толкова невзрачна, че едва се забелязваше. Обичаше да храни гълъбите с остатъци ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Random works
: ??:??