В сянката на сребърната Луна тя танцуваше под звездната светлина, шепнейки на нощта омайваща мелодия...
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцува, мислейки за отдавна изгубена любов.
Чувства се сама, чувства се тъжна,
тя плаче на Лунната светлина.
Подтиквана от полуделия свят тя полита...
"Не чувствам нито болка, нито тъга, нито съм наранена, нищо не остана в мен, освен единствената ми любов."
Ще каже тя...
Сянката на Сребърната Луна,
Сянката на Сребърната Луна... ...