Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минава често от там. Накрая бързаше да свърши деня, за да отиде в градинката. Той винаги беше там. Това ù се струваше странно, но така и не разбра този човек, има ли други занимания, освен да наблюдава живота в градинката. Сядаше до него и го слушаше. Той всеки път ù разказваше по една приказка. Измисляше си я на момента, а тя винаги носеше някаква мъдрост. Харесваше ù това, толкова ù харесваше,че започна да го смята за най-важното нещо от деня. Приятелите ù смятаха, че се влюбва. Само тя знаеше, че не е вярно. Изпитваше някаква друга необходимост от тоя човек. Убеждаваха я, че е обсебена от него, че той манипулира живота ù, дори за вуду магии споменаваха. Тя само се смееше, знеше, че е влюбена в ...