Събота вечер
Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си:
- Тате, дай ми пари, ще ходя на баня.
Веднага зацепих, че иска да ходи на дискотека. Баните във всички градове ги направиха на дискотеки, кафенета или нощни барове. И в нашия град е така. И съпругът ми го знаеше, но не зная защо каза:
- Каква баня, че ние нали си имаме в нас. Само не ми казвай, че пак няма топла вода.
Аз се засмях с глас, а той ме погледна с укор и разговорът между тях продължи.
- Дай ми 5 лева, ще ми стигнат.
- За какво?
- Ами, да си купя натурален сок.
- Че колко струва този сок?
- Два лева и нещо.
- Ами аз за два и нещо отсреща от Лидъла ще ти купя цял литър натурален сок.
Аз вече се превивах от смях в кухнята и си мислех: или бирата му дойде в повече или се шегува, но навярно се шегуваше, а тя се ядосваше и му обясняваше нещо. Знаех, че, реши ли нещо, тя винаги си го постига - дали да излезе или да преспи у приятелка, или просто нещо, което иска да си купи. Ех, тези деца, как изведнъж стават големи, а светът пред тях - малък. Разбира се, че той ú даде парите. Тя се преобличаше в спалнята, а ние вече бяхме вечеряли; то не бе гласене, не бе чудо и, на всичкото отгоре, на излизане като я попитах сега къде отива, тя ми каза, че ще се приготвят у нейната приятелка. И аз я питам кога ще се прибере, а тя ми отговаря:
- Дискотеката работи от 24 часа, кога искаш да се прибера?!
- Ами сега е едва 19 часа, а дотогава?
Аха, дотогава кълчене пред огледалото, щракане със пресите за изправяне, после за обем да я поизкълчат тук-там, обличане, преобличане, маскиране с фон дьо тени, миене и наново нанасяне на грим. Абе, ясна ми е.
- Гледай да не се прибереш сутринта, ако може - малко по-навреме!
Отговор не последва. Щракнах със ключа.
После той седна пред компютъра със слушалките. Слушаше някаква музика, а аз пред телевизора гледах някакъв филм за двойка, която иска да се ожени, но трябва да минат през някакъв предбрачен курс. По времето, когато аз се омъжвах, нямаше такива неща, ако имаше - то сто процента нямаше да го издържим. За двайсет години брак как всичко се променя, както ние, така и взаимоотношенията ни. Гледам го заспал пак на стола пред компютъра със слушалките и си клатушка главата насам... натам, а на масата стои неоторената бутилка вино, което щяхме да пием двамата. Грабнах телефона и му светнах две-три снимки. Сложих дърва в печката и седнах да си догледам филма.
Събота вечер е. Да се смеeш ли, или да плачеш... аз се смях, а сега ще доизгледам филма, а късно след полунощ навярно ще седна пред компютъра, ще слушам музика, ако ми дойде музата, ще пиша стих...и както винаги, тихо ще поплача...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, Джейни!
Много харесах човешкото излъчване на разказа ти!
Времето ни променя някак неусетно, бедата е, че и ние го променяме с разни джиджавки като телевизора и компютъра ...
Усмихна ме и леко ме натъжи!
Силно пишеш .. Поздравления! -
Здравей, Джейни! Винаги е интересно да надникнеш в кухнята на прозаичното... при събрат, в случая съсестра
-
-
-
Благодаря ви! Радвам се, ако съм ви усмихнала!
Не се прибра, а аз останах без пари в телефона, да звъня. Прибрали са се в нейната приятелка за да не знаем до колко часа е продължила тази баня.
Ех, деца... -
Приятно ме изненада, Джейни! Усмихна ме!
-
Така да ми е познато! Детето, дай пет лева...Съпруга пред компютъра, а аз гледам филм... Сякаш прочетох себе си и дори ми стана малко тъжно. Събота вечер е. Да се смееш ли, или да плачеш... Поздрав и от мен!
-
Тoва с банята адски ме изкефи.
Добре се е получил разказа ти , Джейни! -
Само да попитам прибра ли се детето от баня
Много се смях на това, Джейни -
Колко е хубаво у дома!
-
Получило се е!
Понякога точно така се раждат разказите...
И за незаспиването разбирам!
... все някога ще поемат по своя път! -
"Събота вечер е. Да се смееш ли, или да плачеш... аз се смях, а сега ще изгледам филма."
И аз се смях... събота вечер е, аз съм на работа... да се смея ли, да плача ли, продължавам да се смея и ще си намеря някой филм! :D -
Джейни, вместо да кибичиш пред телевизора хайде във "Фреша" на по джинче! И добре дошла в прозата на събота вечер!
-
Промени каквото можеш колкото можеш по- бързо!!!
-
Мила, позната, родна, комична, семейна, БЪЛГАРСКА картинка!И аз съм на тоя хал днесПоздрави!
-
Благодаря ти, Безжичен! Много ми се иска, да имам смелостта и занапред, да разказвам, а дали ще мога, не знам, но ще се опитам!
Поздрав и на теб, Ивон! -
Е, аз отдавна казвам, че пак трябва да пишеш проза... Дали се е получило, ако не сега - след време ще се получи, но това ли в важното? Не, мисля, че важното е да кажеш каквото искаш и както искаш... А с времето и да го казваш все по-интересно... Аз прочетох отново някои твои стари и сегашни работи, и ми стана много интересно... Много красиви неща, и все по-добри с времето...
-
С поздрави!
-
Разках на сестра си по фейсбука, тази вечер, и тя ми каза, че трябва да го напиша...незнам, дали се е получило, но аз толкова много се смях
Имам и допуснати грешки, ще си ги поправя!
А докато не се прибере дъщеря ми... няма да мога да заспя... -
Приятно гледане!
Усмихна ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хареса ми това че е истинско и простичко
Благодаря ти за подкрепата,Джейни