СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейната, но пак моята си и забравих за нея…Настигна ме по моята улица. Изпревари ме, после рязко се обърна и тръгна назад… След това с огромна охота тръгна по някаква улица, която виждаше явно за пръв път… Със слушалки на ушите, развяла дълги черни коси и размъкнати дънки… Всъщност красива млада жена. Каква ли музика трябва да звучи в ушите ти, за да пребродиш с усмивка всички улици в тази мъглива събота? Какво ли трябва да се случи за да си тръгнеш към къщи? И къде ли са границите на нормалното, ако нещо те прави щастлив?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up