СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейната, но пак моята си и забравих за нея…Настигна ме по моята улица. Изпревари ме, после рязко се обърна и тръгна назад… След това с огромна охота тръгна по някаква улица, която виждаше явно за пръв път… Със слушалки на ушите, развяла дълги черни коси и размъкнати дънки… Всъщност красива млада жена. Каква ли музика трябва да звучи в ушите ти, за да пребродиш с усмивка всички улици в тази мъглива събота? Какво ли трябва да се случи за да си тръгнеш към къщи? И къде ли са границите на нормалното, ако нещо те прави щастлив?