Съдба, а може би Любов?!
Лежа си на леглото, забила поглед в тавана, следя тънката струйка светлина, идваща от фенерчето в ръцете ми. Съзнанието ми е обзето от мисли, въпроси и спомени. Въпросите са едни и същи, а отговорът на всички бе прост, Съдба. Ах, тази Съдба, защо навсякъде бе тя?! Когато беда те сполети, винаги се питаш, защо все на мен, макар дълбоко в себе си да знаеше отговора, Съдбата. Защо никой не може да победи тази проклетница?! Всеки път си задавам този въпрос и всеки път отговорът е прост, Съдба. Мисля си за миналото и бъдещето, защо просто не се изтрие от паметта ми всичко преди днешния ден, нека остане само бъдещето пред мен. Защо просто времето не спре, за да ми даде да помисля, да помисля за бъдеще без грешки?! И отговорът пак изникна в съзнанието ми... Съдба.
Спомени щастливи заличават болката от хилядите грешки, затварям очи за да видя и радостите в живота, но там в тъмното изниква образа на поредната тъга. И въпреки внезапната болка получена, сякаш от кол в сър ...