Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опреш глава, и длани, които да попият сълзите ти. Обречена си да живееш в сенките и да продаваш тялото си. Орисана си да даряваш само болка, само разбити блянове. Очите ти са все така празни, усмивката ти все така тъжна, а плътта ти все така порочна. Знам, глупачке, че проклинаш жалкото си, лишено от любов съществувание. Ах, ти, самотна нещастнице, защо плачеш сега? Защо раздираш ти плътта, попила хиляди целувки? Нима сама не се обрече на това? Не ме гледай тъй унило от огледалото. Не ме кори, че погребах сърцето си. Аз нямах избор, аз нямах сили да се боря. Предадох се, продадох се.