Съдби
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна чедото си.- през сълзи на радост занарежда Николина.
-Мамо, ти си още млада, има време да прегръщаш и правнуци, а може би и прапра внуци, кой знае.- и очите ма Елисавета заблестяха от щастие, гледайки сина си.
-Седни, седни момчето ми. Седни и разказвай, какво ново там по Софията, че ние тук си живеем тихо, кротко, сякаш часовниците са спрели.
-Какво говориш дядо, нима може часовник да спре докато ти си тук? Не дядо, това е невъзможно, ти си най-голямия професор на часовникарите, не, не професор, а академик. – и Хари още повече вдигна градуса на настроението в тази топла, пролетна вечер.
-Ветке, моля те донеси ракийката от камерата, да пийнем за добре дошъл на Арто. Извадил съм от петгодишн ...