Съдби

  Трети епизод

         Вече трети ден ударите на тъпаните, извивките  на кларинети и зурни, придружени с виковете на жените огласяваха околностите на Мурадовата къща. Цялата украсена с  гирлянди от живи цветя и  знамена, тя се беше превърнала в център на града. Мало и голямо обикаляше около празнично нагиздената къща, влизаше излизаше през широко отворените порти за да участва в тридневните тържества придружаващи Сюнета. Всяко турско дете от мъжки род имаше право на такъв празник, и в зависимост от състоянието и положението на бащата,  в празника участваха членовете на родата , цялата махала или всички от града. Такъв беше случая  с  двете мъжки рожби  на Мурад Джевдетоглу- началника на полицията на Афион Карахисар. Този двоен празник се ознаменуваше с участието на най-добрите музиканти, певци и певици на града, които от сутрин до вечер свиреха и пееха за радост на деца и възрастни, на мъже и жени. Тъпанджиите биеха по опънатата  кожа колкото им  държат сили, а трелите на духовите инструменти се виеха  от най-долу  и достигаха до най-големите висини на нотната гама. Лютните и дудуците допълваха тази музикална вакханалия с тъжните си припеви за да подчертаят тържествеността на празника. В двора бяха опънати дълги дървени маси, покрити с  ярко червени атлазени  покривки, отрупани с огромни табли, купи, кошници, плата  и чинии с всички възможни вкусотии на ориента.

Баклави, кадаифи, сарайлии  и  други  сладкиши блестяха от  гъстия сироп  обогатен с мед,  в който плуваха.  Десетки видове курабии, сред които царица бяха бадемовите  в които имаше само бадемово брашно, чисто краве масло и захар, привличаха очите на тълпата, жадна за “келепир”.  Преди да се насочат към  сладкишите  мъжете лакомо поглъщаха едри залци кебап и печен  на мангала зарзават,   обвит  в топло хрупкаво пиде. От огромните грънчени кани се лееше вкусен шербет с аромат на нар, а децата налитаха на любимата “илимоната” и газоз.

На  огромната маса  бяха намерили своето място и  негледжосани гювечи, в които плуваха гигантски късове овчо месо в компанията на едро нарязани  патладжани, ярко червени домати, леко пикантни чушки, тиквички  и други познати и непознати  зеленчуци.  Екзотичните аромати на кюфтетата наречени “момини кълки”(кадън буду)  отваряха апетита и на най-злоядите. Мнозина баялдисваха от преяждане с вкусното  “имам баялдъ” приготвено лично от Седеф ханъм, бабата на двамата герои на празника.

Ароматите на бахара, канелата, черния пипер и сафрана се смесваха със сладникавата миризма на тютюна от наргилетата, които акраните на Бурхан бей, дядото на двете момчета, тежко тежко пушеха седнали на импровизираните миндери в дъното на патиото.

На огромни плата бяха наредени плодове докарани от всички краища на страната, та даже и такива от чужбина. Наред с портокалите  и мандарините от Яфо, на масата  беше пълно със  сочни праскови  с жълта месеста част, кайсии и огромни нарове дошли от Араратаската долина.  Кехлибарено грозде  за стафиди и мискет с божествен аромат,  запълваха  сребърни купи украсени с изящни дантелени орнаменти с  мотиви от Корана. Кошници с орехи, бадеми, стафиди  и фъндък, предлагаха на гостите своите невероятно вкусни ядки.  Пресни и сушени смокини, едри тунизийски фурми  и рошкови  допълваха плодовата симфония. На  двата края на масата бяха  поставени огромни красиви купи с мухалеби и сютляш, от които въздуха се беше напоил с мириса на гюлсую( розова вода)  и канела.

Докато мъжете свещенодействаха тук  на чашка мастика и десетки видове мезета,   в голямата одая на харема, жените хапваха  сладкиши и пийваха шербет и  лимонада, и не преставаха да обсъждат разкошотията на празника организиран от семейството на Мурад Джевдетоглу, без да отминават загадката около  мистериозната поява на   Синан, второто дете на младата Мариам.

От улицата се чу марша на Сюлейман Великолепний и пред палатите на Мурад се спря оркестърът на полицията, придружен от цял взвод заптиета. Веднага след музикантите двама полицаи водеха два коня. Единия бял с кафяв триъгълник на челото,  а другия черен като нощта с бели гамаши на краката. Дечурлигата скачаха около конете,  опипваха сбруите и стремената, но най-много се радваха на огромните червени помпони украсяващи челата на атовете. Между ушите си,  конете имаха кичури дълги разноцветни пера, напомнящи  наполеоновите гренадири. Блясъка на металните части на хамутите и стремената заслепяваше момчетата от махалата и предизвикваше обяснима ревност у някои и полузабравени спомени у по-големите.

Едва чули марша, гостите наскачаха от миндерите и  се насочиха към изхода. Децата тичешком, жените пъргаво,  а мъжете с достойството на господари. Всички бяха на улицата в очакване на двете момчета и семейството им. Но последните не бързаха. Най-напред излязоха старите- Седеф ханъм и Бурхан бей, следвани от чичовците и лелите на Мурад и Мариам, жените на Мурад забулени  в фереджетата си, предхождаха появата на двете момчета придружавани от родителите си.

Кемал и Синан, облечени в бели атлазени кафтани, с златни корони на главите, където полумесеца заемаше централно място, бяха накичени с  австрийски пендари, турски жълтици  и френски наполеони, подарени за случая от близки и далечни роднини, от приятели и комшии, от първенците на града  и приятели на Мурад.

 Доближиха конете и Мурад собственоръчно помогна на синовете си да възседнат конете. Кемал на белия, а Синан на черния. Докато Кемал гледаше  насъбралата се тълпа със студен поглед и високомерие, то очите на Синан горяха като разпалени въглени от радостна възбуда. Лицето на Кемал  беше спокойно и почти безизразно, докато Синановото беше усмихнато и изпълнено с живот. И двете деца бяха възседнали  младите жребци като опитни конници, сякаш целия си живот бяха прекарали на седлото. Докато Кемал седеше спокойно, почти неподвижно на седлото, Синан се мъчеше  да придърпа  стремената нагоре за да мушне в тях върховете на снежно белите си бабуши  от мека овча кожа.

Полицейския оркестър застана на чело на  кавалкадата. Следваха го двата коня с децата, водени от най-верните полицаи  на Мурад.  Непосредствено зад тях бяха   мъжете начело с  дядото Бурхан  бей и първородния му син Мурад. След мъжете следваха  роднинските жени и целия харем  начело със Седеф  ханъм. Най-накрая на шествието бяха полицаите. Децата тичаха напред назад отстрани и се оказваха ту начелo на колоната, ту най-отзад.  Бездомни кучета тичаха напред назад заедно с децата и със своя лай допълваха  звуковото оформление на тази необикновена картина.

Под звуците на Сюлеймановия марш, процесията те насочи към Имарет джамия, най-голямата в града, строена през далечната 1472 година в чест на Гедик Ахмет паша- Велик везир на султан Фатих Мехмед.  В тази старинна джамия  главния мюфтия на града щеше да се извърши свещенното обрезване на момчетата. 

След молитвите на моллата и  извършването на обряда, всички отново поеха обратния път към Мурадовите палати, където тържественото веселие щеше да продължи до времето на вечерната молитва.

Кервана  се беше чувствително разредил и се движеше още по-бавно. Разранените нозе на нещастниците, обвити с парцали,  оставяха кървави следи по прашния път. Всяка минута някой падаше от  изтощение и ставаше отново стимулиран от прикладите на жандармите и  ритниците на кюрдските палачи. Някои ставаха макар и трудно, а други ги изхвърляха в страни от пътя за храна на диви кучета и лешояди.        Обезумялата млада жена, изнасилвана и поругавана дни наред,  беше изчезнала. Никой не я търсеше и никой не питаше за тази нещастница. Че защо да питат, човекът тук беше прашинка, духнеш я и тя изчезва в нвбитието. Керванът продължаваше своя кървав път и само луната беше няма свидетелка на нечовешките страдания на които беше подложен цял един народ.