- Чувстваш ли се предадена ? – попита Ана, оставяйки химикала настрана и насочвайки цялото си внимание изцяло и само към мен.
- Предадена? Ха, не. За да те предадат, означава да имаш очаквания, да обичаш, да се доверяваш. А мисля, че и двете се убедихме, че съм неспособна на подобни неща.
- За съжаление, днешната ни сесия приключи. Ако искаш, може да останеш още половин час. Следващата ми сесия е след час.
- Не, благодаря. Мисля, че беше достатъчно за днес, а и имам няколко задачи за днес, които имам да свърша.
Излъгах. Нямах планове, но изведнъж стаята се беше смалила твърде много. Чувствах задух и едвам успявах да задържа сълзите си. Имах нужда да изляза навън, да тичам часове наред, докато не падна изтощена и не се почувствам накрая освободена. Освободена от онези мисли, които те сковават, изсмукват всяка капка сила, останала в теб. Мислите, които обземат цялото ти ежедневие и поставят на съмнение всяка една дума и жест, която правиш. Първите месеци тичах часове наред сутрин. Продъл ...