На другия ден отиде при Стилян.
Познаваха се от юношеските години и беше излишно да излага фактите на неговото развитие. Уважаваше качествата му като рационалност, деликатност и ред други...
Разговорът им продължи дълго.
Диян не очакваше положителна развръзка на нещата около него, свързани със своите ангажименти…
Излезе от офиса в отлично настроение. Почувства лекота в душата си. Като че тежък камък бе паднал от нея. Вече имаше средствата, дори и в повече, за да развие бизнеса си. А и лихвата беше минимална. Двама със Стилян имаха своята уговорка.
Прибра се вкъщи и зарадва родителите си. Нахрани се за обяд и реши да провери как е Стела.
Звънна на съседката ù. Баба Мария го посрещна с неособено настроение.
- Добър ден! Идвам при Стела. Как е тя? – попита притеснен…
- Дал бог добро, синко! – отговори бабата – Не може да се каже, че е добре. Почти не яде и от време на време плаче. Събитията, които се случиха около нея, бяха доста болезнени. Заповядайте, влезте! Нека не говорим на вратата! ...