Част 3. Апелация

В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия беше тази на М. и той седна до десния от съдиите. В петък щеше да подпише протокола заедно с тях. Както и при първия процес, отвод не беше поискан за никое от изтеглените имена.

Историята беше следната. Преди повече от година трима маскирани и трима немаскирани младежи, произхождащи (във второ поколение) от северноафрикански страни, влезли в апартамента на един техен земляк, който се проституирал и печелел добре от това, с цел да го ограбят. Всъщност първа влязла една жена, уж на гости, за да разбере къде в апартамента има ценни неща. Нападателите вързали и след това били домакина и един негов приятел, а после отмъкнали един компютър и налични пари. Те даже не допускали, че пострадалият ще се осмели да подаде оплакване в полицията, та затова ги изловили като кокошкари и ги тикнали в пандиз-палас. Известно беше, че в препълнените затвори на тази страна мъжете от Северна Африка представляват непропорционално голяма част от затворниците.

За един от грабителите обаче липсваха стопроцентови доказателства, че бил част от групата. И ето че той, осъден в първа инстанция на осем години,  подаваше апелация, твърдейки, че не е виновен. В залата почти нямаше никой, само бащата и сестрата на обвиняемия. Една голяма част от времето на процеса мина в зачитане (от председателката) на материалите на проведеното разследване.

По време на една от сесиите беше изслушан дистанционно психологически анализ на семейната среда на обвиняемия. От екрана психоложката спомена това, че от една страна баща му бил носител на здрави патриархални ценности, но че в същото време си и попийвал, жена си я побийвал, па си имал и странични активности, чийто резултат бил наличието  на неизяснен брой извънбрачни деца. М. отбеляза за себе си, че бащата, присъстващ в залата, не се помръдна. А не на всекиго ще се случи да слуша подобни неща по свой адрес, когато до него седи дъщеря му, а пред него, на подсъдимата скамейка – собственият му (брачен) син.

Когато дадоха думата на защитата, пледоарията се оказа не само звуково, но и пространствено модулирана. Адвокатът се навеждаше и изправяше сякаш с цел да заеме колкото се може по-голяма част от зрителното поле. Последната дума на обвиняемия пък не показа с нищо, че той се чувства като несправедливо затворен. Фокусът беше поставен върху това, че  междувременно създал семейство (понеже присъдата от първа инстанция дошла повече от година след стореното). С други думи, застанал на правилни релси.

И дойде време да се решава изходът на делото. Доказателствата за вината на подсъдимия не бяха пълни, та нямаше и пълно болшинство от членове на съда, считащи го за виновен. Когато  ставаше дума за размера на присъдата, гласуването я определи на шест години. Получи се парадокс и М. го сподели с останалите. От една страна, съдът считаше обвиняемия за виновен, а в дискусиите беше отбелязано, че останалите осъдени в известен смисъл са постъпили по-честно от него, защото не са подали апелация и значи по този начин са признали вината си. Обаче той само заради това, че е подал апелация, е успял да си скъси присъдата с две години. Но решението на съда беше взето. М. подписа протокола заедно със съдиите, след което присъдата бе обявявена и делото приключи.

М. не можа да не си спомни един случай от преподавателската си практика. Преди няколко години дойде в кабинета му един студент, пак от Северна Африка, да иска повишение на оценката си на писмения изпит. Темата беше сравнително лесна, а оценките – високи. Освен това ставаше въпрос за една част от темата, проверявана не от М., а от един колега, водил упражненията в една от групите. Конкретното място, за което студентът искаше повишение, допускаше различни подходи в оценяването, малко по-строг или малко по-ларж. М. отговори, че не може да повиши оценката, понеже не той беше проверявал въпросната част на темата и за да е обективен, би следвало отново да провери тази част във всичките писмени работи на целия поток, иначе те не биха били проверени според едни и същи критерии.

Тогава студентът му заяви, че М. би следвало да покаже, че владее психология. В живота им върви на тия, които умеят да се борят за правата си. Та щом студентът се е сетил да му дойде на крака, то М. би следвало (явно като тънък психолог, макар че науката му нямаше нищо общо с психологията)  да му повиши оценката. М. запази самообладание и отвърна само, че такова правило няма. Студентът излезе в коридора, викайки: «Повече не искам никога да Ви видя!» Чувствата им се радваха на взаимност. М. реши, че науката по-лесно ще опише суперструните, отколкото измеренията на човешкото нахалство.

Но беше чувал и за къде-къде по-лош случай. Негова позната, преподавала по соцвреме в Института за чуждестранни студенти, трябвало устно да изпитва студент (все така от топла и по онова време братска страна), в чиято глава царял непрогледен мрак. Той усетил, че нещата не отиват на добре, та започнал да повтаря, че в страната му бушува война, без да може обаче да обоснове обратно-пропорционалната зависимост между войната и знанията му. Слабо впечатлена от подобни приказки, тя започнала да попълва книжката му. Той продължил да нарежда за войната, докато види дали началното «С» ще продължи в «Среден 3» или в «Слаб 2».  И като се убедил, че е второто, той й ударил един шамар и избягал от залата.

И отново е понеделник. Предстои да се гледа последното за тази сесия дело. То ще е с шестима обвиняеми – трима мъжаги в бокса и три жени в залата, две от които са приятелките на двама от мъжете, а третата – майка на последния. При толкова обвиняеми и при такава салата от обвинения – пране на пари, изнудване, пласиране на крадени стоки, актове на насилие и прочее – нищо чудно, че процесът ще трае две седмици. И че са ангажирани пет-шест адвокати.

Започва тегленето на имена по жребий. Първи заседател ще бъде един дребен човечец на средна възраст, който не бе заседавал на първите два процеса. Той заема мястото си и председателката вади второ име. Един от адвокатите обаче поисква отвод и председателката тегли отново. След още три имена и един отвод М. отново чува фамилията си. Изправя се и се насочва към местата до съдиите, когато чува: «Отвод!». Е, това е! Няма повече да заседава тази година. Щеше му се да види кой адвокат му даде отвод, за да му прати поглед, пълен с признателност.

Тегленето на имена приключва и хубавата приставка потвърждава на неизбраните, че са свободни да си идат. На стълбището пред Двореца на правосъдието М. разменя няколко думи с останалите освободени, пожелава им приятен ден и тръгва на работа. Десет и нещо е, ще може да поработи. През следващите четири години и след навършване на 70 години по закон ще има право да отказва да бъде заседател. Стига е съдил другите!

А догодина през лятото обезателно ще заведе децата в Копривщица. Щом сам си дава дума, значи ще го направи.