Те ме поглеждат и от един бърз поглед разбират всичко...
Гледат ме и ме съдят...
„Виж ù обувките... Ами косата... сигурно е бедна/богата“
„С колко ли е спала, за да стане такава...“
Гледат, коментират и съдят...
„Наистина ли го е направила? А срам няма ли?“
Никой, никъде не пита „Защо, как и какво е станало“.
Слушат историите ми, но не ги чуват...
Смеят се на шегите ме, но не ги разбират...
Успокояват ме, но истината е, че не ги интересува...
Те вече знаят коя съм!
Трябва им един бърз поглед, за да ме преценят напълно! ...