Позлатеният часовник над камината блестеше, излъчващ сякаш сам по себе си загадъчно сияние. Кремавият циферблат отразяваше елегантно всеки лъч слънчева светлина, превръщайки я в меки, златисти искрици. Беше наистина красиво.
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със сребристосива коса и матова кожа. Момчето отмести поглед от часовника и се опита да се съсредоточи.
Беше трудно да се определи точната му възраст. Може би малко над 20, във всеки случай под 25. Очите му бяха някакъв изумителен нюанс на зеленото, примесен със синьо. Създаваха усещането за пронизващ поглед, който някак разголва дори и душата ти, най-съкровените ти копнежи и желания. Кожата му беше бяла, напомняше на слонова кост, някак студена и предупреждаваща - не биваше да бъде докосвана при никакви обстоятелства. В противен случай можеш да се изгориш. Студът ще те опари.
Изпитващият обаче явно не беше притеснен от нито една от отличителните черти на момчето.
-Е, господин...
-Рийд. Закари ...