Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които срещах по пътя, странно защо не искаха и да чуят, че вече е настъпила пролетта. Те вървяха омърлушено и някак си им беше маловажно всяко едно нещо. Но аз, имайки си настроение, си вървях с усмивка към центъра на града, и си мислих за покупките, които смятах да направя. Мислех си и за хубавия ден, който евентуално щях да изкарам с приятелката ми. Как щяхме да се поразходим, побъбрим за рецепти и разни клюки или новостите около нас, и как ще си напазаруваме и посмеем, както отдавна всъщност не бяхме го правили заедно... Но ето с мислите си, вървейки бавно, стигнах до уговорено място... А, ето я и тя. Тя винаги е била много усмихната и добре изглеждаща... Но какво ù ставаше днес? Защо нямаше настрое ...