Oct 17, 2010, 9:01 PM

Сълзи от радост и смях (4) 

  Prose » Novels
2279 0 17
9 мин reading
Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Когато я попитали защо, тя съвсем сериозно заявила:
–Да пия бира и да пуша цигари.
Връщам се назад, преди много, много време, когато ние, родителите, се гордеехме с лентите Отличник и с много други неща, които днешното поколение не познава.
Около Нова година винаги имаше открити уроци в градините и училищата. Каква гордост беше, ако детето ни каже без грешка стихчето, или песничката, които са му определили да научи в къщи за открития урок!
Синът ми беше умно дете и знаеше всички стихчета, на които го учеха завзеците от Долни Дъбник. Щом рецитираше неща, като: Пич кара москвич, счупи му се гайката, е... му се майката, то за стихчето, което трябваше да научи, аз не се страхувах, но се оказа по-тр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Нинова All rights reserved.

Random works
: ??:??