Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И загинали хора! 15 човека разкъсани и изгорели сред взривовете.
Сега ще чуем гласове за нечия небрежност, безотговорност, немарливост, непрофесионализъм.
Ще преброят колко пъти е бил отнеман лиценза. Ще цитират кой какво е разпореждал и кой е отменял разпореждането.
Ще разберем даже коя политическа партия стои зад собственика.
Ще чуем още какво ли не.
Но Тях ги няма!
Телата им са изпепелени, а душите им са отлетели.
Тук на земята остават тези, които вечно ще скърбят и тези, които ще роним сълзи за непознатите от чувство за вина.
Виновни сме! Виновни сме всички, защото търпим и безропотно приемаме действителността.
Действителност, в която един млад и здрав мъж е принуден да отдава труда си при нечовешки условия, срещу равностойността на 250 хляба. Това са 4 хляба на ден, и само хляб. А парите за сол и вода, за електрическия ток, с който да освети живота си. С тези 4 хляба той е трябвало да нахрани децата си и възрастните си родители. Кой ще ги храни сега? Държавата ? С нейните много-милиардни дългове?
Между многото изсипана върху главите ни информация беше споменат и един милиард. Вероятно спестен от сутрешните закуски на мажоритарния собственик.
Снарядите били гръцки, а взривното вещество някакво ново, неизпробвано. И представете си , братята гърци за нищо на света нямало да работят за 125 евро на месец. Да, но завода е в Северозападна България, най-бедният регион в Европа. Да спра до тук. Важното е, че тези 15 човека вече ги няма. Няма да отварят вечер вратата с думите „ И днес оцелях”. Няма да се прибират веднъж в месеца със самочувствието, че портфейла им е пълен. Пълен с 5 банкноти по 50 лева. Ще са спокойни, че са осигурили за семейството си цели 250 хляба.
Сега сигурно ще се организира разследване, Ще се направят изводи, ще се търсят виновни.
Но ТЯХ вече ги няма!
И нека тези, които ще правят заключенията и ще налагат санкциите, нека помнят, че 15 погубени човешки души ще кръжат около тях, а ние ще следим с поглед и разум присъдите.
Хора! Да, бъдем с тези, които ни напуснаха невинни. Да не допуснем и този път алчността, лакомията, безпардонността, безпринципността, безчовечието, мафиотщината, олигарсите, да вземат връх. Нека не допуснем за пореден път виновните да останат ненаказани.
Никога няма да забравя наглостта в погледа на мажоритарният собственик и думите , с които се опитваше да отхвърли вината от себе си. Да я изтръска като шепа прах от ревера си. Гледах то и се питах: ”Защо още ръцете му не са оковани?” И докога ще остават неоковавани ръцете на тези, които ни отреждат съдбините на бедняци, на жалки, безправни просяци?
До кога?
© Снежана Врачовска All rights reserved.