Сълзите на една истинска газела
(Кратък откъс от „Ловецът“)
При едно от многобройните ми влизания в Сахара, моите хора ми казаха, че един от арабите казал, че в съседния район имало стадо газели и че ако проявявам интерес, мога да отида на лов. Приех не толкова заради лова, колкото заради възможността да видя още един район от пустинята, в който не бях ходил.
Заедно с един арабин, който познаваше отлично тази част на пустинята, с един от новите лендровери тръгнахме още призори към мястото, където би трябвало да открием стадото газели. Този път, за разлика от “гърмящата” водопроводна тръба(това е друг случай на лов на пустинни зайци в пустинята), имах на разположение прекрасна ловна пушка.
След стотина километра наистина видяхме цяло стадо. Разбира се, още щом ни видяха, газелите веднага побягнаха, а ние препуснахме с Лендровъра след тях. Арабина шофираше и то превъзходно, а аз стоях до отворения десен прозорец със заредена, готова за стрелба пушка. Избрахме една от газелите и започнахм ...