***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привлекателна! Не! Аз съм по-съдържателна!“, ученикът ставаше свидетел на оспорван двубой.
В автобуса нямаше много хора – няколко възрастни жени, един млад мъж и вечно весел шофьор на име Петър Тотев. Той започнал да бачка към училището в Мартиново преди пет години, тъй като го хванали пиян на предишната му работа и го съкратили.
– Тук се иска движение, а не спане! Събирай си парцалите и изчезвай! – усмихнатият често се сещаше за разкривената мутра на бившия си шеф – Генади Тричков, който му се развика в топъл октомврийски следобед на 2011-та година.
– Направи компромис, шефе! Няма да се повтори! Трябват ми пари за децата! – примолил се Тотев, но безрезултатно. Главнокомандващият бил по-твърд от в ...