Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду си като стари познайници, които не са се виждали наистина отдавна. Тайничко подслушвам и улавям части от стелещите се над земята разговори. Задържам ги за кратко в мен, прегръщам ги – новородени са и неустоими; пускам ги да очертават представите си за живота, запълвайки ги с копнежи. Нощта е приютила всички стари и нови любовни истории, но вместо да пренаселват, иначе лишената от плътност реалност, те просто я прерисуват, променяйки същността й и превръщайки я в невъобразимо наситена жива картина. Ако някой съумее да улови за кратък миг всички чувства и усещания, плуващи във вечерното море, те биха заблестели толкова истински и в такова единство, че онази изискана, безумно красива любовница ...