Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на фините ú пръсти, лъчезарната ú усмивка, светлината ú ме поразяваха и омайваха и тръгвах като хипнотизиран. Къде ме водеше, не знаех, но за кратко време се озовавахме в кръгла, светла стая с много прозорци, напомнящи ми илюминатори. Гласът ú, тих и галещ, ми нашепваше нещо, нежните ú нотки ме успокояваха и отпускаха, а очите ú излъчваха мекота, топлина и някакъв едва доловим трепет, както морски бриз гали маслинови клонки. Пред погледа ми се появяваше непозната картина с учудваща смесица от цветове: бледорозови гори, реки с цвят на портокал, водопади с цвят на лимон, сребрист небосвод. Потапях се неусетно, сливах се с тая невероятна природа. Нежносини лъчи на слънцето галеха тая приказност.
Е ...