Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори за стипендия от университета, но за всичко се изискваше време и те с жена му трябваше да се поизмъчат, докато това стане възможно. Сякаш не му стигаше тази грижа, ами в последно време го нападна натрапчив кошмарен сън... Изви главата си над лявото рамо, а то се повдигна рязко и едновременно с нея. Не разбра кога това движение е станало негов тик. Отметна чаршафа и се измъкна тихо през широко отворената врата на терасата, за да не събуди жена си. Въздухът пареше от нагрятото острие на въпроса, който очакване върху него да се стовари тежкия чук на категоричния отговор: Нима наистина беше писано след един месец да умре?! Точно на четиридесет и четвъртия се рожден ден? Кой напъха в главата му та ...