Mar 31, 2012, 1:55 PM

Сън за есен, стара лодка и самота 

  Prose » Others
1402 0 7
5 мин reading
Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те са в моите сънища. Ела. Затвори си очите. Ще сънуваме заедно.
СЪН ЗА ЕСЕН, СТАРА ЛОДКА И САМОТА
Седни до мен - ето тук, на тази обърната лодка. Заровена е в пясъка сигурно от сто години. Виждам я винаги, когато идвам и неизменно сядам, за да слушам морето. Дали идвам често? Идвам всеки ден. Мисля, че е често. Пипни я - солта и вълните така са я изгладили, сякаш докосваш водата.
Аз съм част от пейзажа - като морето, пясъка, корабите и вятъра, пълен със солени капки. Има и други хора. Някои разхождат кучета, други рисуват, трети просто си седят и чакат края на времето. През годините съм била като всеки от тях и въпреки това - различна. Не слагах черна кърпа, защото не съм моряшка вдовица. Нит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??