Сънища
Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена последователност пристъпват в центъра на храма.
Любопитство и страх! Това чувствам. Върховете на пръстите ми докосват сферата. Разпознават повърхността и с радост се впиват в дълбините. Нещо не е наред. Светлината се изплъзва. Отблъсква дланите ми и избухва. Изчезваме-и аз, и храмът. Краят! Това е краят...
Сънят е изцедил и последната капчица влага от тялото ми. Нощницата, възглавницата, завивката, косата ми, лицето ми-всичко е мокро. Солта пари пресъхналите ми устни. Страх ме е да затворя очи, сякаш ако го направя ще изчезна в едно с днешното утро. В такива моменти ставам, повдигам завесите, варя си кафе и сядам на слънчевата тераса и се взирам в планинските върхове, в асфалтираната улица, в гласовете на птици и хора, и докато бавно отпивам от утрото на своята реалност се питам:”защо аз?”. Вслушвам се в уплашените реакции на съзнанието си. Утешавам забързаните тласъци на сърцето си и се радвам на светлината-виждам я-значи ме има.
Движа живота си според установените правила - дом, дете, работа. Събирам придобитото и раздавам събраното. Избухвам неочаквано и се усмихвам лъчезарно. Лъжа за съкровеното и се кълна във вярност на вятърничавото - с две думи- типична жена.
Очите ми се затварят над книжката с приказки. Синът ми е забил пръст в пъстрата рисунка на първата страница и се упражнява да задава въпроси със скоростта на светлината. Лятната луна е подпряла бледо-златистия си кръг в края на оранжевата завеса. Отворения прозорец леко проскърцва.
Ръцете ми стискат каменна плоча. Вървя след другите в оранжевата редица на потропващите с дървените си обувки хора в подземните коридори към светлината в края на тунела. Висока маса със запалена бяла свещ. Белобрад старец стиска паче перо в длан. Пред него е разгърната огромна книга-книгата на живота. Името ми? Господи, как ми е името? Защо го няма в книгата?
Събуждам се от писъка на прелитаща врана. Синът ми спи, а книгата с приказките е тупнала на пода. По пръстите на ръцете ми е полепнал ситен златист пясък. Зъбите ми тракат. Кафето, къде е кафето?
Планината розовее по върховете. Щурците спят в натежалите от роса треви. Небето е пусто. Няма ги облаците. Зелено е в короните на дърветата и е тихо-толкова тихо, че се чува как птиците се впиват във въздуха. “Господи, защо аз?”
Топлата прегръдка на сина ми ме връща в тялото ми. Слънцето сияе над лятното ежедневие. Девет часа. Свърши се!
- Сънувах те, мамо!
- Сънувал си ме?
- Ходихме на училище!
- Кога?
- Тази нощ. Бяхме облечени в оранжеви рокли...
- И носехме каменни плочи?
- Аз вървях пред теб.
Загубвам се в детското гласче. “Защо, Господи? Защо ние?”
-Мамо, веднъж видях една синя светеща топка, една такава прозрачна и избухна защото ти я пипна. Изгубих се, но не се изплаших защото знаех, че ще те намеря... Защо плачеш? Защото те сънувах ли?
Любопитство и страх - това е животът ми! И светлина, която се мъча да затворя зад стените на съзнанието си. И собственото си име, което понякога забравям в истината на сънищата.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Сеси! -
Чудесно написано! Реалност и фантазия преплетени в едно! Поздрави!
-
Силвия, Маги-Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!
-
очарована съм и впечатлена...
темата е много вълнуваща, развихряща фантазията...
прекрасно написано, Светлана, сърдечно.. -
Благодаря,Христо! Сърдечни поздрави!!!
-
Браво, Светлана!Чудесно си го написала.
Но ако не си добре подготвена и не си сигурна че знаеш как и то сигурно да излезеш, не влизай в блатото на сънищата. Дотогава просто ги дели на приятни и неприятни и спирай до там, т.е. до брега на блатото. -
*
-
Благодаря, Танюш-някой ден ще я разгледаме заедно тази витрина, искаш ли? Мисля, че обувките на Приятелството ще станат и на теб, и на мен,и после ще си побъбрим на чаша кафе. Оърдечни поздрави!
-
... чух потропването... а преди няколко дни на витрината на един антиквариат видях дървени обувки - шарени, на цветя... твоите ли? - не, не може да бъде - но с радост бих си ги купила...
Знаеш ли колко дълго препрочитах - благодаря за съкровеното в него. -
Благодаря, Абагар! Много се зарадвах на песничката-асоциация!
Благодаря, Петя! Надявам се някой ден да имаме удоволствието да "разгадаем" пътищата на сърцата!
Доче, шапка ти свалям за наблюдателността и на всички сърдечно благодаря за споделеното! Благодаря Ви
-
. "Лъжа за съкровеното и се кълна във вярност на вятърничавото - с две думи- типична жена"
"Любопитство и страх - това е животът ми! И светлина, която се мъча да затворя зад стените на съзнанието си. И собственото си име, което понякога забравям в истината на сънищата."
Общовалидни истини оригинално и увлекателно поднесени.Аплодисменти! -
Много ми хареса.
Между другото и аз съм си „виждала“ гроба веднъж, но не можах да прочета името си, беше написано с някакви лулички и ченгелчета.Bях убедена обаче, че е моят -
Привет!
Прекрасно пресъздадено,като към края в съзнанието ми изплува ето това:
.... Спомени, спомени мимолетни, сънища, сънища разноцветни....". Това е една песничка от "Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела"
Поздравления за масторското "изпълнение" ! -
Благодаря, Роси! Сърдечни поздрави!
Благодаря, Силвия!Прегръщам те и се надявам да се опознаем -
Не го прави Светлана, прегърни я и я опознай!
-
Обичам да чета поетично написана проза...
Благодаря за удоволствието, Светле! -
Благодаря Силвия! Сърдечни поздрави!
"...Светлина, която се мъча да затворя зад стените на съзнанието си..." -
Незримото, само в сънищата го докосваме... Поздрав!
-
Благодаря, Ивон!
-
С поздрави, Светле!Хубав разказ!
-
Благодаря, Оги, Ачо!Сърдечно ви поздравявам-Благодаря ви!
-
Понякога наистина сънищата ни се сливат с реалността...
Чудесно написано!!!
Приеми и моите поздравления! -
Много красиво и образно! Развихрящо фантазиите...
Страховете са пътни знаци по пътя на Ферарито на любопитството!!!
Чудничко!!!
Браво, Светле! -
Благодаря ви, Бети и Илко!
-
Ще се връщам тук...
Прекрасно написано!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!Хубава проза писана от поет и тази вечна плетеница между
реалност и измислица...Wali/Виолета Томова/