Aug 7, 2008, 11:04 AM

Сънищата на един човек с вълча кожа 

  Prose » Narratives
818 0 1
3 min reading
Нощ... свят четири... Ръмжача...
Във всяко живо същество живее по един звяр. Той е това, което бихме били, ако съществувахме съвсем сами, без норми на поведение, без писани и неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Звяр първичен и див, силен и бърз, безкомпромисен в оцеляването си.
Ние, воините, се учим как да му подражаваме, как да го контролираме и използваме когато е нужно. Истината е, че само когато надпреварата между живота и смъртта диктува живота ни, само тогава звярът излиза и се развихря. Ако ние, войните, искаме да използваме звяра и силата му, трябва да се научим да възприемаме всяка битка, като въпрос на живот и смърт, да сме готови да приемем смъртта във всеки един момент и да влизаме в битка само тогава, когато наистина е въпрос на живот и смърт.
Ние, вълците, никога не убиваме напразно и без причина. Убиваме, за да се нахраним и за да запазим живота си, като сме нападнати, но в последния случай по-скоро ще изгоним натрапника (или той нас). Ние не сме жестоки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Random works
: ??:??