Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали?
Усмихна се, хвана лицето ми с ръце... Целуна челото...
Исках да се събудя да знам, че е кошмар. Че не си отиваш пак... Сърцето ми разпръсна се,
като счупено стъкло...
Обляна в пот, сълзи в очите,
събудих се...
Но как ще оцелея, щом във този свят, никога повече няма да те видя...
Празнината ме погълна, цяла... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up